created by balkan sys

 

 
    1883 г.
 Създадено Духовно училище в гр. Одрин.
    1891 г.
 Духовното училище е преместено в Цариград при Българската църква "Св. Стефан" в кв. Фенер.
    1891-1892 г.
 Духовното училище е преобразувано в четирикласна семинария известна нататък като Цариградска духовна семинария.
    1898 г.
 Семинарията става 6-класна, по волята и амбицията на Екзарх Йосиф, съчетавайки най-доброто от руската и френската образователни системи.
Ректори на семинарията до 1912 г.:
- архим. Методий Кусев, по-късно еп. Вечички и
митроп. Старозагорски.
- Неофит еп. Браницки, погр. При Катедралната
църква в Пловдив.
- Станимир Станимиров, сложил начало на
Софийския университет в 1899 г.
- Архим. Иларион Арабаджиев, по-късно митр.
Сливенски и др.
    1913-1914 г.
 Цариградската семинария се прехвърля в България.
    1915 г.
 Семинарията е установена в Пловдив и през септември отваря отново врати за първа учебна година в България.
Пръв ректор на Пловдивската семинария е архим. Евтимий, който хвърля много усилия за първоначалното и устройване. По-късно след 1922 г. Зав. катедра "Систематическо богословие" в Богословския факултет на Софийския университет.

    1923 г.

 Ректор на семинарията става архим. Панарет, по-късно еп. Брегалнишки. По време на ректорството му /1923-29/, семинарията се сдобива с настоящата си сграда /бивш френски колеж/. Разширява се двора на училището и се освещава параклис, посветен на патрона му светите братя Кирил и Методий.

    1930-1936 г.

 Ректорстване на Евлогий еп. Смолянски. Издига престижа на най-високо ниво на духовното училище сред пловдивското общество. Уреден е салон за сказки и забави. Хорът на ПДС става прочут в града. Създават се Дружество на Червения кръст и Въздържателско движение. Съществува и Философски кръжец. Изработено е специално знаме на ПДС. Семинаристите през този период наброяват вече 320 души.
Епископ Евлогий напуска Пловдив през 1936 г., поради преместването му за ректор на Софийска семинария.
    1936-1938 г.
 Ректор на семинарията става младия архим. Климент. Насърчава издаването на ученическия вестник "Светоглед", който излиза до 1943 г. Издейства от Общината място за строеж на нова семинария, голям парк, източно от Кукленското шосе. Засилва извънкласната работа по изучаване на западни езици. През 1938 г. напуска Пловдив, поради назначаването му за ректор на Полувисшия пастирско-богословски институт в Черепиш. По-късно е избран за Старозагорски митрополит.
    1938-1940 г.
 Архим. Флавиан приема ректорския пост, като продължава усилията на предшествениците му за издигане по-нататък престижа на ПДС. По негово време се формира една твърде опитна и авторитетна учителска колегия, след която са имената на Мирчо Богоев, Димитър Поптомов, отец Михаил Шишкин, д-р К. Цицелков, Владимир Иваницки, йеромонасите Тихон и Григорий /по-късно единият еп. Смолянски, а вторият - митр. Ловчански/, проф. д-р Боян Пиперов, доц. Апостол Пихайлов и др.
    1941-1947 г.

След назначаването на архим. Флавиан за викарийхна Софийската митрополит, ресторския пост в ПДС е зает от Никодим еп. Стобийски. Той бил високо образована личност с богата духовна и богословска култура. Нему се паднала трудната задача да евакуира семиналията, заради бомбандировките по врама на войната в Баачковския манстир. За целта е предоставено южното крило на манастила. Там е пренесено най-ценното от богатата семинарска библиотека. За съжаление стихийния пожар избухнал в това крило през ноща на 10.12.1947 г. унищожаваголяма част отсъхраненото. Евакуираната в Бачково семиналия, независимо от трудностите на военния и следвоенния период про дъжава дейността си без прекъсване и излъчва випуски, които се гордеят със забележителните си представители - проф д-р. Тодор Събев, проф. д-р Спас Райкин /сега в Пенсилванския университет-САЩ/, юристи, адвокати, лекари и стоматолози, между които още професора по тсихиатрия в МА Пловдив-д-р Тодор Ташев, историкът - родоповед и свещенник Константин Канев и др.
    1947 г.
 Еп. Никодим напуска гр. Пловдив поради избирането му за Сливенски митрополит.
    1947-1950 г.
 За ректор е назначен архим. Йосиф. Той се заема с непосилната задача да върне семинарията в Пловдив, част от сградите на която са вече освобо дени от една военна част. Властите обаче красноречиво му дават да разбере, че това няма да стане, определяйки семинариските сгради за нуждите на новооткрития тук агрономически факултет.
Току що поел поста си ректора е поставен в изключително притеснено положение поради тожара н Бачково. Бедстващото училище остава без покрив, а и в цялата епорхия не се открива ни една църковна кграда или манастир, в която да се приюти.
    1948-1950 г.
 ПДС е приютена временно в сградата на Богословския факултет-София. По решение на Дирекцията на вероизповеданията през 1950 г. двете семинарии - пловдивската и Софийската са сляти и преместени в Черепиш. Начело на обединената семинария застава Тихон еп.Смолянски, който улежда по-нататъшния живот на обединеното духавно училище "в изгнание".
 
Пловдивска Духовна Семинария "Св.Св. Кирил и Методий"